Окончателни данни
Брой и прираст на жилищните сгради
Жилищните сгради[1] в област Бургас към 7 септември 2021 г. са 109 035. В периода между двете преброявания броят на жилищните сгради се е увеличил със 7 776, или със 7.7%.
В общините Бургас (22 894), Несебър (10 623) и Руен (9 962) се намират 39.9% от жилищния сграден фонд в областта, като най-малък брой жилищни сгради има в община Малко Търново – 2 237, или 2.1%.
През периода 2011 – 2021 г. в 76.9% от общините има увеличение в броя на жилищните сгради, като най-голямо е то в община Приморско – с 24.1%, а най-малко в община Средец – с 0.6%. В община Малко Търново сградите намаляват с 20.3%.
- 1. Жилищни сгради по общини в област Бургас към 7 септември 2021 година
| Общини | Жилищни сгради към 7.09.2021 (брой) | Жилищни сгради към 7.09.2021 (%) | Прираст (брой) | Прираст (%) |
| Област Бургас | 109035 | 100.0 | 7776 | 7.7 |
| Айтос | 8881 | 8.1 | 1147 | 14.8 |
| Бургас | 22894 | 21.0 | 2640 | 13.0 |
| Камено | 5538 | 5.1 | 44 | 0.8 |
| Карнобат | 9577 | 8.8 | -52 | -0.5 |
| Малко Търново | 2237 | 2.1 | -570 | -20.3 |
| Несебър | 10623 | 9.7 | 1768 | 20.0 |
| Поморие | 9043 | 8.3 | 1005 | 12.5 |
| Приморско | 3157 | 2.9 | 613 | 24.1 |
| Руен | 9962 | 9.1 | 722 | 7.8 |
| Созопол | 7827 | 7.2 | 1021 | 15.0 |
| Средец | 8437 | 7.7 | 47 | 0.6 |
| Сунгурларе | 6539 | 6.0 | -753 | -10.3 |
| Царево | 4320 | 4.0 | 144 | 3.4 |
Област Бургас е на 4-то място със 109 035 жилищни сгради или 5.1% от жилищния сграден фонд на страната.
В сравнение с 2011 г. в осемнадесет области, броят на жилищните сгради нараства, като най-голямо увеличение се наблюдава в областите София (столица) – с 16.6%, Благоевград – с 8.4%, и Варна – с 8.1%. Област Бургас е четвърта по ръст на жилищните сгради. В останалите десет области има намаление, като най-голямо е в областите Плевен – с 5.8%, Ямбол – с 4.5%, и Русе – с 3.6%.
Вид на жилищната сграда
Към 7 септември 2021 г. в област Бургас къщите са 91 685 бр., или 84.1% от сградите, жилищните блокове, кооперациите – 9 557, или 8.8%, а вилите – 6 376, или 5.8%.
Фиг. 1. Структура на жилищните сгради по вид на сградата в област Бургас
към 7 септември 2021 година
Основни характеристики на жилищния сграден фонд
Брой етажи
Преобладаващата част от жилищните сгради в областта са едноетажни – 54 737, или 50.2% от всички жилищни сгради в страната, и двуетажни – 37 651, или 34.5%, докато тези на шест и повече етажа са 2 568, или 2.4%. Най-много жилищни сгради на шест и повече етажа има в областите София (столица) – 9 598, Варна – 3 012, и Пловдив – 2 713, а най-малко в Смолян – 162, Видин – 198, и Разград – 201.
Фиг. 2. Структура на жилищните сгради по брой на етажите и общини
в област Бургас към 7 септември 2021 година
Жилищни сгради по периоди на построяване
Жилищните сгради в област Бургас (23.8%) са построени до 1959 г., следват построените през периода 1960 – 1969 г. – 15.6%. Построените през 2010 – 2021 г. са 9.5%.
До 1959 г. най-много жилищни сгради са построени в общините Средец и Малко Търново съответно с 53.6 и 49.4%, а най-малко в община Несебър – с 11.3%. В периода 1960 – 1979 г., най-висок е делът на построените сгради в общините Айтос и Камено, съответно с по 38.2%. В община Несебър 71.8% от жилищните сгради са построени в периода 1980 – 2021 година.
В периода 2010 – 2021 г. най-нисък е делът на построените сгради в общините Сунгурларе и Карнобат, съответно 1.4 и 2.4%., а с най-висок дял са общините Несебър (22.2%), Приморско и Созопол – 13.8 %.
Методологични бележки
Обект на преброяване на жилищния сграден фонд са жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се използват за живеене.
Жилищна сграда е сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустрояване е предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата ѝ площ.
За самостоятелна жилищна сграда се приема постройка, която е отделена от други постройки с разграничителни стени от основите до покрива и има отделен самостоятелен покрив.
За отделни жилищни сгради се приемат тези, които имат разграничителни стени помежду си, макар в отделни случаи да имат общ покрив.
За една жилищна сграда се приема и тази постройка, която макар да има два покрива (на различно ниво), представлява едно общо архитектурно цяло.
Сградата от тип къща-близнак, когато е построена на едно дворно място (парцел, поземлен имот), се приема за една сграда, а когато е построена на два парцела, се приема за две сгради.
Пристройката се смята за част от сградата, когато е конструктивно свързана с нея, т.е. когато е свързана с обща врата и когато има общи стени със сградата независимо от това дали има, или няма общ покрив с нея. Пристройката не се брои като отделна сграда.
Според вида си жилищните сгради са:
- Къща – нискоетажна (от един до три етажа) жилищна сграда (свободно стояща, „на калкан“ или „близнаци“, терасовидна, редова и др.), при която всяко от жилищата има собствен вход директно от прилежащия терен. Тук се включват и сградите до три етажа с по едно жилище на етаж и общ вход от улица/двор. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за къща.
- Жилищен блок, кооперация – сграда с ниска (2 или 3 етажа), средна (4 и 5 етажа) или висока (6 и повече етажа) етажност и с един или повече входове с общо стълбище към отделните жилища в съответния вход. Тук се отнасят и сградите на два или три етажа с две и повече жилища на етаж. Жилищни блокове, които имат повече от един вход, и тези, които са строени по секции (стъпаловидно), се приемат за една сграда. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за „Жилищен блок, кооперация“.
- Сграда от смесен тип (над 60% жилищна площ) – сгради, в които повече от 60% от разгънатата застроена площ се използва за жилищни цели, а по-малко от 40% от площта – за нежилищни цели (търговски, административни и др.).
- Общежитие – жилищна сграда, предназначена за временно задоволяване на жилищните нужди на студенти, докторанти и специализанти или работници/служители.
- Лятна кухня е отделна постройка, чиито помещения се ползват от домакинство, постоянно живеещо в жилищната сграда, към която принадлежи лятната кухня. За лятната кухня не се събира информация за жилище, а данните се отнасят към основното жилище.
- Вила – сгради, които се намират в регулирани или нерегулирани вилни зони, частни имоти (лозя, градини) и др. и които по първоначално изграждане са предназначени за задоволяване на специфични нужди на населението – отдих, сезонно или временно жилище.
- Сграда за колективно домакинство – интернати, пансиони, манастири, домове за отглеждане на деца, домове за стари хора, затвори и други подобни, в които живеят колективни домакинства.
- Дом за временно настаняване на бездомни – сгради, в които временно се настаняват бездомни лица. За тези сгради не се събира друга информация.
Когато в жилищната сграда живее постоянно поне едно домакинство или лице, сградата се счита за обитавана. Сградата се счита за необитавана, ако в нея няма нито едно обитавано жилище, т.е. в нея не живеят постоянно домакинства и лица, но е годна за живеене.
Годна за живеене е тази сграда, на която подът, стените и покривът са здрави и устойчиви, прозорците са остъклени и има врати.
Повече информация и данни за жилищните сгради от Преброяване на населението и жилищния фонд могат да се намерят в Информационна система ИНФОСТАТ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=360).
[1] Жилищната сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустройство е предназначена за постоянно обитаване и състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата и площ.